NiCodile We’re not gonna take it Направи си сам: пропагадна с подръчни средства Публикувано на March 3rd, 2008 в 11:32 pm Категории: Сериозни Етикети: Fox News , media sapiens , Америка , емиграция , ксенофобия , медии , мексиканци , нелегални имигранти , пропаганда , човешки права Изказани 5 мнения Попаднах на филм за нелегалната имиграция и въпреки че темата слабо ме интересува, го изгледах докрай заради невероятния замах с който телевизия Fox News прави пропаганда и създава ксенофобия. Темата си е вътрешно-американска, но медийните похвати на Fox със сигурност се използват и от други телевизии по други места по света, така че според мен филмът дава добър повод за по-общ размисъл. Филмът беше озаглавен Цената която плащаме и имаше за цел да разкрие проблемите, на които Америка се излага поради недобрата охрана на мексиканската граница: наркотици, престъпност, и натоварване на здравната система. В първата част бяха интервюирани родителите на момче от Аризона починало от свръхдоза хероин внесен през мексиканската граница. Историята, като всяка подобна, беше тъжна и тежка. Коментарът на автора на филма обаче беше нелеп: (почти буквално) Нелегалните имигранти убиват децата ни с хероин . Очевидно повечето дрога в Америка идва през Мексико, но от това не следва, че мексиканци те убиват децата . Нещо повече- би трябвало да е ясно, че проблемът не идва от нелегални имигранти, а от хора, които спокойно минават границата по три пъти на ден барабар със стоката си. Не стана ясно дали тийнейджъри умират от хероин само в пограничните щати или и на места, където има по-малко мексиканци. В частта със здравеопазването, авторът разказа за болница са на ръба на фалита заради лекуващите се в тях неосигурени мексиканци. Заключението му беше (пак почти буквално) Заради нелегалните имигранти, вие не получавате здравна помощ. Въпреки, че неосигурените със сигурност натоварват здравната система, заключението на автора пропуска да спомене, че в Америка просто няма и никога не е имало универсално здравеопазване. Трийсет милиона съвсем легални американски граждани нямат достъп до здравеопазване- независимо от имигрантите. Да не говорим, че човек би помислил, че правителство, което харчи стотици милиарди за война, би трябвало да намери пари за болници. Стряскащ беше и намека, че на хора без осигуровка може би трябва да се отказва и спешна медицинска помощ.Странно е, че посланието на филма не беше Трябва да си охраняваме границата , а по-скоро Мексиканците са престъпници. Очевидно е, че нелегалната имиграция и несигурните граници са голям проблем за сигурността. Също обаче е вярно, че огромната част от нелегалните мексиканци са дошли в Америка просто защото тук има работа. Ако тези петнайсетина милиона души утре се върнат в Мексико, просто няма да има кой да сервира, асфалтира и строи къщи в тази страна. В книгата си media Sapiens , Сергей Минаев описва антиутопия в която медиите създават чудовищни лъжи (фалшиви терористични атентатни, измислени войни) с цел да накарат обществото да гласува по определен начин и изобщо да въздействат. Гледайки такива филми се уверявам, че Минаев просто е пропуснал най-древния урок: най-добрата манипулация се създава от малки, блестящи парченца истина, слепени по нелеп начин с грешна логика и обобщения. И ето нещо за финал: не един и двама български граждани се занимават с трафик на жени и прочее гадости в западна Европа. В Испания има десетки хиляди нелегални емигранти от България, които честно работят по строежи, пътища и т.н. Трябва ли първите да плащат греховете на вторите? Паралела си струва да бъде обмислен.

...по-скоро натоварваща. Още по-преди това прочетох Media Sapiens на Сергей Минаев. Поносимо...

NiCodile We’re not gonna take it Книги, книги Публикувано на May 16th, 2008 в 9:22 pm Категории: Несериозни Етикети: media sapiens , бокононизъм , Вонегът , Дългас Адамс , Жоржи Амаду , Кундера , Левицка , литература , Маккол-Смит , Минаев , Нийл Геймън , Пратчет , Рамотсве Изказани 9 мнения Още преди месец обещах на моята добра блог-приятелка, Марсианката , да се включа в тая история с книгите. Както обаче обещах, така взеха да ме веят всякакви ветрове- южни, западни и (на моменти) източни. Събуждах се и заспивах на различни летища*, а стотици досадни лелки на средна възраст се надпреварваха да ми дават за попълване разноцветни формуляри на чужди езици. Не ми оставаше време да се правя и на четящ. При все, че успях да се измъкна от няколко от лелките преструвайки се, че съм потънал в някоя някоя книга. Днес ми беше ден да спя до обяд. По тоя повод, без намесата на часовник се ококорих в пет сутринта. По-свеж от всякога, видях как слънцето се издига над покрива на комшиите. Гледането на изгрев е може би най-надценяваното удоволствие на света. Нейсе, ето ме, в цял ръст и без шапка, споделям какви книги съм чел напоследък, какви съм си купил и кои ми се ще да прочета отново. Част първа Заплеснах, както вече споменах , по книгите на тоя любезен шотландски джентълмен, Алекзандър Маккол-Смит. Последно четох Дамска Детективска Агенция Номер 1 . Става дума за тази ужасно симпатична и добре сложена дама, Мма Рамотсве, която продава кравите от наследството на баща си и си основава Дамска Детективска Агенция в Ботсуана. Има си и офис и табелка. Полека хората започват да идват при нея с дребните си житейски проблеми- изчезнали съпрузи, проблемни дъщери, разглезени кандидати за слава. Никоя от загадките, които тя решава, не е кой знае колко сложна и да ви кажа старият Алекзандър не се е и опитал да напише Истински Детективски Роман. Написал е книга за Ботсуана, за живота там (странен, очарователен, различен), за хората, които чакайки на следващия дъжд (който може и никога да не дойде) се сблъскват с едни такива дилемести ситуации. Книга и за важните неща в живота- как не е никак лоша идея да сме малко по-добри един с друг и как момичетата могат също да бъдат детективи. Написал е освен това и ужасно забавна книга, книга в която има лъвове и змии, и слонове, и крави, и зулу-магьосници, и американски автомобили, и хора, които наистина се гордеят, че живеят в най-успешната страна в Африка, и доктори, и индийски милионери, и един старателен автомобилен механик с двама мързеливи помощници. Положително, приятно положително. Преди това обаче бях попаднал на “Кратка история на тракторите на украински” от Марина Левицка. Марина Левицка е дъщеря на украински емигранти в Англия, родена впрочем в бежански лагер в Германия малко след края на Втората световна война. Докато кротко си преподава в Университета в Шефилд, Левицка написва сладко-горчива книга на украино-британска тема. С две думи: бащата на главната героиня е 84-годишен украински емигрант в Англия, който най-неочаквано решава да се ожени. Булката е току-що дошла от Украйна кифла, педесетина години по-млада от него. Като казвам кифла имам предвид, че жената носи розови чехлички с пухчета, която се парфюмира обилно и евтино и настоява, че всички англичани и най-вече новият й съпруг са богати. Иска и получава Ролс-ройс ама малко стар. Създалата се ситуация сближава отново двете дъщери на младоженеца, които се съюзяват срещу кифлата, докато тя пък изстисква всяко пени от мъжа си. Той, разбира се, е щастлив, че има с кого да говори на украински и, припомняйки си младостта си започва да пише книга – Кратка история на тракторите , на украински. Историята минава през странни обрати, но всякак се натрапва обилният грим на новодошлата съпруга, претоплената полу-готова вечеря и желанието на горката жена да “живее като бял човек”, да кара скъпа кола и да прати не особено ученолюбивото си дете в Кембридж. Книгата е лековата, но приятна. По някаква причина я рекламират като смешна, аз я намерих по-скоро натоварваща. Още по-преди това прочетох media sapiens на Сергей Минаев. Поносимо четиво, но не на нивото на Дух-less. Става дума за млад медиен експерт, който работи по издигането на опозиционен кандидат за президентските избори в Русия през 2007. Докато го прави, организира всевъзможни безумни медийни манипулации, включващи фалшива терористична атака в метрото и измислена война и преживява морално-емоционални катаклизми. Книгата не успява да бъде нито истинска анти-утопия, нито достатъчно реалистична. Отделно, твърде много прилича на Дух-less: героите са подобни, а и в двете книги главният халюцинира, че телевизорът му говори. Да не говорим за идентичните финали. С две думи Серьожа не е успял да напише втора книга. Част Втора Тук става по-лесно. Тъй като моята майка настоява, че човек трябва да чете латино-американска литература от време на време, купих си “Габриела, карамфил и канела” на Жоржи Амаду. Не знам за какво иде реч все още, но на корицата обещават какао и красива бразилка. Колко лошо може да бъде? Купих си и Шегата на Милан Кундера. Това е първият му роман, написан двайсетина години преди Непосилната лекота на битието, която книга щях да сложа в листа за препрочитане ако не бях препрочел наскоро. Шегата, по всичко личи е същата смесица от особена средноевропейска философия и умерен песимизъм. Имам и Американски Богове на Нийл Геймън, които след Никога, никъде, никой е в моето съзнание някъде близо до Пратчет. Никой, разбира се, не може да бъде прекалено близо до Пратчет. Това ни отвежда в Част Трета и последна Книги за препрочит�